Корените на глухарчето са не по-дълги от 20 см, с дебела месеста част. Те се събират през есента, след увяхване на цветовете и листата на растението. Изкопават се, почистват сe от пръстта и от кореновата шийка и се измиват със студена вода. След нейното отцеждане, корените се изсушават, докато при пречупване престанат да отделят млечен сок.
Коренът от глухарче притежава жлъчегонно, жлъчетворно, общотонизиращо, пикочогонно, слабително и диуретично действие. Неговите основни лечебни свойства са свързани с благоприятното му въздействие върху възстановяването и поддържането на правилното функциониране на черния дроб. Смята се, че отварите от него стимулират производството на жлъчен сок от жлъчния мехур и помага храносмилателните цели, по-специално преработването на мазнини. Наред с това, коренът от глухарче запазва кръвоносните пътища за детоксикация на черния дроб отворени, като предразполага неговото качествено прочистване и освобождаване от натрупани токсини. Неговият пречистващ ефект се отразява и на кръвообращението. В народната медицина, топлата запарка се използва при безсъние и за подпомагане на правилното функциониране на сърдечния мускул.
Начин на употреба: 1 заравнена супена лъжица корени се кисне 8 часа в 500 мл студена вода. Прецеденият извлек се изпива на 3 пъти през деня в равни части преди ядене.
Произход: България
